Доста хора обичат да живеят на сигурно като разчитат на някой друг - Шеф. Виждат си паричките в края на месеца, независимо какво правят, те знаят че ще ги имат тези пари. Не си се представят без това, не могат да разчитат на себе си. Но пък не виждат, че именно този избор ги праща към човек, който разчита само и единствено на себе си. Използват неговите умения и се продават себе си за да покрият главите си с малкия подслон, който не ги удовлетворява, но им прави възможно съществуването за 1 месец, не им трябва повече. Когато ги попиташ, те винаги ще казват, че са доволни и не искат повече. Просто защото страхът им слага рамка на желанията, без дори те да го осъзнават, но на подсъзнателно ниво то е там. И винаги когато се засегне по някакъв начин, те ще отвърнат нападателно, за да защитят тази своя слабост.
Не осъзнават, че набавят "сигурността" си от човек, който няма такава и разчита само и единствено на своите познания, мисления и стратегии.
Именно от тази логика идва и отговорът "Не ми харесва работата, ама няма начин".
