Притча за компромиса

Притча за компромиса

  Калоян имал приятел на име Александър, който се познавал с краля. И така един ден обстоятелствата се стекли, така че била организирана вечеря и посредством Александър, Калоян бил поканен също.

  Основното меню за деня включвало супа от електрическа змиорка, която не се харесала особено на Калоян, че даже изобщо. Но поглеждайки краля, му забелязал гостоприемливата усмивка и си казал от уважение, че ще е добре да се престори, че му харесва супата и сладко да си я хапне. И съответно така и станало - завършил супата и се облизал апетитно.
  На краля, това му направило доста голямо впечатление и без дори да попита Калоян, казал на слугите си да му донесат още една порция, защото видял колко усърдно и апетитно хапнал предишната, по което направил своето заключение, че доста му харесала и в никакъв случай не би отказал още една.
  Слугите веднага сервирали втора порция пред Калоян, която дори била малко по-голяма от предишната. Това не му харесало на него, но заключил, че са го приели като по-специален гост и решил чрез това да направи още по-голямо впечатление като не откаже, вече приготвената, топла супа.
  По същия начин изкусал и втората си "поръчка", че даже и вдигнал паничката да изпие последните останки от нея.
  Веднага това нещо направило още по-голямо впечатление на Краля, като от друга страна го навяло на мисълта, че този човечец може да не е много заможен и да не може да си позволи редовно хранене. Той бил сърцеват човечец и без много да се замисля, решил да угоди на "апетита" на Калоян и поръчал трета порция, която била още по-голяма от предните две.
.....................................................................................................................................................................
   Разбира се историята би могла да продължи още доста, но мисля че вече ви става ясно, че много по-лесно би било на Калоян да беше казал още в началото, че не обича такава супа.
   Също в много други отношения може да кажем същото. По-добре човек да е директен и да каже истината каквато и да е тя, отколкото да затрудни нещата в дългосрочен план с елементарен компромис като този в случая.

Времето е доста относително

    Два случая, в които хората определят едно и също време по два различни начина:

    Човек, който трябва да тръгва на работа в 8 часа, се събужда в 6:00, поглежда часовника и казва... охооо има още много време. Ще си поспя още.

   Същия човек отива на работа и няма търпение да свърши и да се прибере. Той свършва в 17:00... Поглежда часовника в 15:00 и казва... охооо има само още 2 часа, значи скоро свършвам - още малко остава.

     Сигурен съм, че има още доста подобни примери, с които можем да определим времето като нещо доста относително.
     А пък най-големия минус на всичко това, не е количеството време, а качеството му на използване от самите нас. За 2 часа човек може да направи страшно много, и в същото време 2 часа могат да са пълна загуба на време.
     Колкото по-добре човек си организира времето, толкова по-добре за него.