Предвид цялото нагъмжало напрежение в главата ми, което успоредно на това е изпълнено с енергия и потенциал стига да бъде ориентирано в правилна посока, реших за алтернативен и дълбоко обмислен вариант да започна да си водя дневник с всички дълбоки мисли в главата ми, защото понякога имам чувството, че са ценни и струват много, а като ги загубя в ежедневието, се чувствам гузен към себе си. И така моя милост започна да си води дневник отпреди няколко дни с цел да изхвърля на лист хартия тази част от моя вътрешен свят, която бе объркана и в същото време да мога да си следя след време мислите, които съм имал досега. Колкото и детско да ми звучи дямата "дневник", мисля че до известна степен ако не друго то поне го чувствам като ритуал пред себе си, в който изхвърлям всичко объркано на лист хартия, така го имам нагледно и се чувствам, че имам повече контрол над него. Сега веднага ми хрумна един принцип, който Ранди Гейдж сподели в една от книгите си. Каза следното и го дефинира точно като ритуал пред себе си:
- Вземи един лист хартия и го раздели с химикал вертикално на две части. В едната графа изброй всички, неща за които си благодарни и се радваш, че имаш като изредите нещата на отделни редове. А в другата графа напиши нещата, които не харесваш в себе си, по същия начин. Сега срежи или скъсай листа, така че да разделиш двете колонки. Колонката, в която написа нещата, които харесваш в себе си я прибери в джоб и не показвай на никой, а листчето, на което посочи нещата, които не харесваш в себе си го изгори.
Да, вече ме виждаш като вещица в мъжки род, нали, хаха! Колкото и смешно и странно да звучи и най-вече дефинирането на целия процес "ритуал", наистина помага, но само и единствето коего човек осъзнае това в себе си и изпита нужда от осъществяването му. Иначе си губиш времето и хартията. Не се насилвай да правиш неща, които ги пише някъде и пише, че са полезни за теб. Никой друг не знае емоциите ти, чувствата, мислите, нагласите и последователността на действата и процесите в главата ти. Търси отговорите вътре в себе си защото ти имаш пълен достъп до двигателната стаичка в главата ти.
петък, 30 септември 2016 г.
понеделник, 5 септември 2016 г.
Видях се в огледалото на сън
Преди да съм започнал всичко, държа да подчертая, че снощи съм изпил известно количество енергийна напитка Монстър, а също така и 1 кафе. А днес продължавам на вече 1 литър изпита кока кола.
Та започваме от днес... Бях хванал китарата и си учих нотите и някои гами и след като приключих ми оставаше време да разпусна с нещо преди да изляза да свиря навън. Ужасно ми се спеше, защото ставах сутринта рано да водя котката ми на вет, и реших просто да му ударя, по преценка час и половина оставащи свободно време, един здрав сън.
Та заспах като пребит насред улицата страдащ от загуба на кръв и моя милост започна да сънува. Сънувах, че се прибрах от някаква болница, в която имах някаква работа свързана с личната ми лекарка, която в случая беше леличка на средна възраст, за разлика от реалността, ха?! Та няма значение. Прибрах се... ааа също така в съня ми още живеех на Враца и бях в стаята на майка ми, хъ?! Странно... Но се абстрахирам от такива детаили, защото въображението ми е пълно с изненади. В следващ момент започва да ми се замайва главата и започвам да се чувствам болен и се чудя дали да не си почина. Усещам, че ме хваща някаква мигрена и започва всичко около мен да се върти и да се чувствам много отпаднал и неадекватен. Обвзема ме паник атака, и заради това ме обвзема втори слой паник атака, понеже не знам какво бих направил в такива моменти с моята луда глава. Стаята започва да се върти, кожата си я чувствам подута, а и езика също и успоредно на това всичко ми изтръпва. Погледа ми се завъртя из стаята и всичко започна да ми става много странно и интересно. Видях огледалото и тръгнах към него и неадекватни стъпки, защото се чувствах, че гравитацията ме дърпа от всички страни. В крайна сметка стигнах до него и се видях полу анимиран в подут вариант цялото ми лице подобно на пръстите ти когато са били 2 часа във вода и са станали наа, знаете какво - стафиди. Да, определено беше странна гледка. Казах си - егати мигрената, братче?! Веднага се сетих за Люси(приятелката ми), която в този момент в реалността беше в Родопите, а аз сам в София и случайно съния ми в това отношение беше еднакъв с реалността. Паникьосах се отново, понеже дет се вика може да съм умрял докато се върне тя и се чудих как да й сигнализирам чрез SMS или нещо подобно, а също така помислих и на майка ми да пиша, но ми оставаха много малко минути будно състояние, защото се очакваше да припадна. Наблюдавах на огледалото всяка една тъкан от кожата на тялото ми как се подува, очите ми потъват в клепачите, устата ми се навлажнява, а аз гледах все по уплашено, докато в един момент през главата ми мина следната мисъл... Абе ти да не го сънуваш това бе?!? Иии БАМ! Съзнанието ми си каза "По дяволите, разкри ме!!!". Но очудващо за разлика от преди не се събудих и решихи да се възползвам от момента да се гледам какъв съм "красавец" в огледалото. Но се събудих, Но съзнанието ми е хитро и реши да ме събуди в друг сън, хаха. събуждам се пред огледалото обаче с главата надолу, защото някой беше изключил гравитацията от стаята?!? Странно, нали. И това ако не го помисля, за откачено и да си кажа, че е сън, не знам защо по дяволите ми е спечелило доверието като реалност?! Може би защото не бях с лице на крастава жаба вече?!? Но както и да е, почнах да бягам по тавана, докато странен мъжки глас, който беше на съседът, който осъзнах, че е с мен в стоята, проговори и каза, "Илияне събуди се, вече не сънуваш и спри да бягаш по тавана", и аз, ъм, паднах... Да, това ме накара да повярвам, че "не сънувам" вече. Очуден от предния ми експириънс(изживяване - от английски), ми хрумна идея да отида до болницата, и да говоря с личната ми все още жена в съня ми, лекарка и да предложа да правя клип за някоя болест и да съдействам в някоя кампания за добрата кауза за здравето на хората. Но не, реших да се събудя официално и ръката ми беше изтръпнала. Странно, усещах само костите си вътре, но не и покритието от месо и кожа отгоре по пръстите ми. Явно нервите са оплетени около костите и там също има чувствителност от този тип, но както и да е. Исках с този сън да споделя, че постигнах нещо, което исках от доста време. Гледах една презентация за това, че е добре за теб в съня да опиташ да намериш огледало и да се погледнеш в него. В сънищата огледалото не е обикновенно огледало, а показва това как се виждаш себе си. И да, не се виждам като стафида, ми да кажем, че олицетворението в случая е, че се виждам, че нещо не е наред с мен. Виждам се страдащ от нещо, което ме тревожи явно и ми пречи. Определено в огледалото видях проблем, който стоеше в мен. Съветвам и ти, който четеш, да опиташ това нещо, за да видиш какво реално, без тайни и много замисли, мислиш за себе си. Но първо трябва да се стигне до състоянието "Lucid Dreaming", за което повече можеш да намериш веднага щом го напишеш в Google. Накратко това е състоянието, в което осъзнаваш в съня си, че сънуваш, но не се будиш ами продължаваш да спиш. В това състояние можеш да си всичко Супер мен, Батман, Спайдър мен, в космоса, Хитлер, да летиш, абе квото ти скимне. Аз чат пат го постигам и повече обичам да съм Спайдър мен, той ми е любим герой, няма какво да спорим, хаха.
Та това беше моето приключение в днешния час и половина сън. Благодаря за отделеното време! КРАЙ!
Та започваме от днес... Бях хванал китарата и си учих нотите и някои гами и след като приключих ми оставаше време да разпусна с нещо преди да изляза да свиря навън. Ужасно ми се спеше, защото ставах сутринта рано да водя котката ми на вет, и реших просто да му ударя, по преценка час и половина оставащи свободно време, един здрав сън.
Та заспах като пребит насред улицата страдащ от загуба на кръв и моя милост започна да сънува. Сънувах, че се прибрах от някаква болница, в която имах някаква работа свързана с личната ми лекарка, която в случая беше леличка на средна възраст, за разлика от реалността, ха?! Та няма значение. Прибрах се... ааа също така в съня ми още живеех на Враца и бях в стаята на майка ми, хъ?! Странно... Но се абстрахирам от такива детаили, защото въображението ми е пълно с изненади. В следващ момент започва да ми се замайва главата и започвам да се чувствам болен и се чудя дали да не си почина. Усещам, че ме хваща някаква мигрена и започва всичко около мен да се върти и да се чувствам много отпаднал и неадекватен. Обвзема ме паник атака, и заради това ме обвзема втори слой паник атака, понеже не знам какво бих направил в такива моменти с моята луда глава. Стаята започва да се върти, кожата си я чувствам подута, а и езика също и успоредно на това всичко ми изтръпва. Погледа ми се завъртя из стаята и всичко започна да ми става много странно и интересно. Видях огледалото и тръгнах към него и неадекватни стъпки, защото се чувствах, че гравитацията ме дърпа от всички страни. В крайна сметка стигнах до него и се видях полу анимиран в подут вариант цялото ми лице подобно на пръстите ти когато са били 2 часа във вода и са станали наа, знаете какво - стафиди. Да, определено беше странна гледка. Казах си - егати мигрената, братче?! Веднага се сетих за Люси(приятелката ми), която в този момент в реалността беше в Родопите, а аз сам в София и случайно съния ми в това отношение беше еднакъв с реалността. Паникьосах се отново, понеже дет се вика може да съм умрял докато се върне тя и се чудих как да й сигнализирам чрез SMS или нещо подобно, а също така помислих и на майка ми да пиша, но ми оставаха много малко минути будно състояние, защото се очакваше да припадна. Наблюдавах на огледалото всяка една тъкан от кожата на тялото ми как се подува, очите ми потъват в клепачите, устата ми се навлажнява, а аз гледах все по уплашено, докато в един момент през главата ми мина следната мисъл... Абе ти да не го сънуваш това бе?!? Иии БАМ! Съзнанието ми си каза "По дяволите, разкри ме!!!". Но очудващо за разлика от преди не се събудих и решихи да се възползвам от момента да се гледам какъв съм "красавец" в огледалото. Но се събудих, Но съзнанието ми е хитро и реши да ме събуди в друг сън, хаха. събуждам се пред огледалото обаче с главата надолу, защото някой беше изключил гравитацията от стаята?!? Странно, нали. И това ако не го помисля, за откачено и да си кажа, че е сън, не знам защо по дяволите ми е спечелило доверието като реалност?! Може би защото не бях с лице на крастава жаба вече?!? Но както и да е, почнах да бягам по тавана, докато странен мъжки глас, който беше на съседът, който осъзнах, че е с мен в стоята, проговори и каза, "Илияне събуди се, вече не сънуваш и спри да бягаш по тавана", и аз, ъм, паднах... Да, това ме накара да повярвам, че "не сънувам" вече. Очуден от предния ми експириънс(изживяване - от английски), ми хрумна идея да отида до болницата, и да говоря с личната ми все още жена в съня ми, лекарка и да предложа да правя клип за някоя болест и да съдействам в някоя кампания за добрата кауза за здравето на хората. Но не, реших да се събудя официално и ръката ми беше изтръпнала. Странно, усещах само костите си вътре, но не и покритието от месо и кожа отгоре по пръстите ми. Явно нервите са оплетени около костите и там също има чувствителност от този тип, но както и да е. Исках с този сън да споделя, че постигнах нещо, което исках от доста време. Гледах една презентация за това, че е добре за теб в съня да опиташ да намериш огледало и да се погледнеш в него. В сънищата огледалото не е обикновенно огледало, а показва това как се виждаш себе си. И да, не се виждам като стафида, ми да кажем, че олицетворението в случая е, че се виждам, че нещо не е наред с мен. Виждам се страдащ от нещо, което ме тревожи явно и ми пречи. Определено в огледалото видях проблем, който стоеше в мен. Съветвам и ти, който четеш, да опиташ това нещо, за да видиш какво реално, без тайни и много замисли, мислиш за себе си. Но първо трябва да се стигне до състоянието "Lucid Dreaming", за което повече можеш да намериш веднага щом го напишеш в Google. Накратко това е състоянието, в което осъзнаваш в съня си, че сънуваш, но не се будиш ами продължаваш да спиш. В това състояние можеш да си всичко Супер мен, Батман, Спайдър мен, в космоса, Хитлер, да летиш, абе квото ти скимне. Аз чат пат го постигам и повече обичам да съм Спайдър мен, той ми е любим герой, няма какво да спорим, хаха.
Та това беше моето приключение в днешния час и половина сън. Благодаря за отделеното време! КРАЙ!
Абонамент за:
Публикации (Atom)