От Зиглър прочетох принципа му на работа, който е следниня:
Три дни почиваш, а на четвъртия работиш като за три.
Сигурен съм, че му е отнело доста време, за да стигне до тоза заключение защото много стандарти са ни забити в главата. Господ е почивал само 1 ден, а ние сме създадени по негов образ и подобие, бла бла. Защо не си скъсаме задниците от работа и не работим като волове под стриктен контрол от шефовете ни, докато потенциалът ни гние в пот и психическа преумора, а стресът е постоянно състояние, с което сме привикнали и приели за нормално... все пак "такъв е животът".
Но както и да е. Няма да изпадам в дълбоки размишления по темата, много може да се говори затова в друга дискусия.
Предните месеци бях гръмнал от работа по проекти, комаборации, учене, свирене, писане, аранжименти, абе 24 часа на ден не ми стигаха. Не смеех да си давам почивка повече от 1 ден, защого губех пари и изоставах с работа. Но кипнах и видях, че нито съм починал, нито съм свършил адекватна работа. А цялата ми психика обкована с обществените стандарти, ми крещеше, че мързелувам и мрънкам щом искам почивка. Но аз съм тежък характер и най-вече като имам OCD (ОКР), което допълнително ми спамеше психиката с умствени вируси(друг път ще говоря за него), разбира се не се давах лесно, но дойде денят, в който бях на ръба на силите си и ми се ревеше от нищото, всяка мисъл за работа или ангажимент ми беше стрес, но дова не беше единствения ден разбира се. Минаха няколко и чак тогава реших да тегля чертата. Признавам, много е трудно да си почине човек истински, поне за мен. Трябваше да се впусна в някакво коренно различно изживяване, което да ме избута от всички мисли, за да се ОТПЛЕСНА и да си дам мир на душата. Не ме разбирайте погрешно, обичам работата си и всичко го работя с удоволствие, че дори и без почивки. Но когато човек слуша една и съща песен в продължение на един час, след това всичко ще му се струва само шум в ушите - това беше просто асоциация за каквото и да е работно положение.
Относно разсейването, в моя случай беше просто да се впусна в някоя компютърна игра, която да не ме натоварва. Не всичко върши работа. Пътуванията понякога са по-натоварващи и от работата, петък вечер напиване за мен се равнява на заложна къща със 150% лихва, а и избягвам да пия много. Добре е човек да наблюдава себе си, жалкото е, че малко го правят наистина и действат просто хаотично. Квото стане, Господ така е решил и бум, "такъв е животът".
Вече 3/4 дни почивам като въобще не мисля за края. Оставям себе си, да го почувствам сам. Защото ако се напъта и спра почивката, може да не е било достатъчно.
Всичките тези разбирания и изводи за самият мен си, са плод на години наблюдения, анализи, размишления и шансова. Не съм се страхувал от провал, а дори и да съм имал някакво беспокойствие, знам че това е единствения начин да направя стъпка напред. Както се казва, човекът, който не се е провалял никога, значи нищо не се е опитвал да направи. Провалът не е позор, ако си се борил. И смелостта не е да си безстрашен, а да действаш въпреки страховете си. Всичко това са само приказки разбира се. Без да стъпят на голотата на съзнанието, те са просто вятър излизащ от устата.
Истинската почивка трудно се достига. Обсипан си от боклуци, стандарти, системи, графици и нагласи, на които даваш шанс да навлязат в теб, защото нямаш доверие на себе си. Мислиш се за неориентиран, и че ще се провалиш ако предприемем нещо сам. Но не е така, защото си човек с потенциал и си жив.
Уважавай себе си и се виждай като умно същество, а не овца работеща за системата. Ти определяш правилата, които да следваш и ти познаваш себе си повече от всеки друг. Това те прави достатъчно компетентен, за да се командваш и ти да избираш пътя си.
неделя, 28 август 2016 г.
четвъртък, 18 август 2016 г.
Класическа музика повреме на буря
18.08.2015 - Чувствам се странно конфузно и объркано.
Всичкото чувство е в рамките на моята личност.
Тъкмо прикрлючих с гледането на "Социалната Мрежа" - филмът за историят на Фейсбук и М. Зукербърг.
Постоянно чувство на неизразеност, липса на менижиране на времето облято и всичко това като мелба със глазура от вина ме държеше докато гледах началото на филма, поради непрестанната мисъл в мен, че исках да изляза навън да свиря, но точно днес не го чувствах на 100% и когато графикът се сблъска с чувствата ми, започвам да изпитвам несериозност в себе си и започвам да се виня . огромна грешка, знам, но все още не съм поел контрол на първичните си чувства. Колко странно е всичко това защото точно преди няколко дни стигнах в книгата на Кевин Хоган, до частта, в която казва, че не е добре да слушаме чувствата си ,а да използваме интелигентния си разум, за да планираме и действаме напред. Въпреки, че имах известна доза съмнение по темата, защото през цялото време ми правеше впечатление това, че преводачът не се е представил много добре с работата да я представи на български разбираем езид. Мисля, че е объркал двете думи "Чувства" и "Емоции" и това породи доста съмнение, тъй като доста от книгите за самоизграждане и дисциплина, които съм чел, схващам ключовата идея, която странно доста често съвпада с вижданията ми и усещам авторът на къде се стреми да подкара читателите си.
Та до къде бях стигнал... с всичкото това объркване достатъчно голямо, че да ми излезе от главата и да потече по раменете ми, навън се зададе буря. Започна да духа силно вятър и да капят едри капки, придружено с светкавици и гръмотевици и точно след нялколко броени минутки, съседите от долия етаж започнаха да свирят класическа музика. Идва ми още сега да взема маркер и да подчертая ситуацията като "Олицетворение на психиката ми" не мога да твърдя, че е хаос в главата ми защото виждам някакъв край, за който мога да се захвана, но определено си казвам, че не съм добър мениджър.... поне за сега. Чувствам се като шизофреник понякога, защото усещам 2 личности в себе си. Едната изпълнена с идеи и потенциал да постигне пезспорен успех, а другата е човекът от миналото, който базира вижданията на всичко случило се, и който трябва постоянно да го ритам, за да действа. Буквално като мързел и милионер сиамски близнаци.
Известно време не бях писал в този блог и не знам дали някой ще стигне до този мой пост. Може би ще го използвам за изливане като в момента, без да ме интересува кой чете и кой не. Просто да знам, че някъде нагледно мога да видя чувствата си от днешната дата... илиии емоциите, защото реално съм объркан от случващото се в мен. Защото гъмжа от идеи и за Бога не знам какво още ме спира да тръгна по пътищата на всяка една от тях. Може би онзи другия образ в мен трябва да се науча да работя с него и да го накарам да повярва, че заедно можем да се справим.
Та както и да е. Планирах да се обсипя с нотни листове и да започна да търся пътищата на всичкия си музикален усет, който е в главата ми. И създавайки и отдавайки се на идеалната музикална среда за мен. Поне се радвам, че на 24 годишна възраст осъзнах, че съм жив, за да творя музика и да плувам във въображението си, споделяйки го със света около мен. Лол, наистина ли го изписах всичко това?!?... ха!
Всичкото чувство е в рамките на моята личност.
Тъкмо прикрлючих с гледането на "Социалната Мрежа" - филмът за историят на Фейсбук и М. Зукербърг.
Постоянно чувство на неизразеност, липса на менижиране на времето облято и всичко това като мелба със глазура от вина ме държеше докато гледах началото на филма, поради непрестанната мисъл в мен, че исках да изляза навън да свиря, но точно днес не го чувствах на 100% и когато графикът се сблъска с чувствата ми, започвам да изпитвам несериозност в себе си и започвам да се виня . огромна грешка, знам, но все още не съм поел контрол на първичните си чувства. Колко странно е всичко това защото точно преди няколко дни стигнах в книгата на Кевин Хоган, до частта, в която казва, че не е добре да слушаме чувствата си ,а да използваме интелигентния си разум, за да планираме и действаме напред. Въпреки, че имах известна доза съмнение по темата, защото през цялото време ми правеше впечатление това, че преводачът не се е представил много добре с работата да я представи на български разбираем езид. Мисля, че е объркал двете думи "Чувства" и "Емоции" и това породи доста съмнение, тъй като доста от книгите за самоизграждане и дисциплина, които съм чел, схващам ключовата идея, която странно доста често съвпада с вижданията ми и усещам авторът на къде се стреми да подкара читателите си.
Та до къде бях стигнал... с всичкото това объркване достатъчно голямо, че да ми излезе от главата и да потече по раменете ми, навън се зададе буря. Започна да духа силно вятър и да капят едри капки, придружено с светкавици и гръмотевици и точно след нялколко броени минутки, съседите от долия етаж започнаха да свирят класическа музика. Идва ми още сега да взема маркер и да подчертая ситуацията като "Олицетворение на психиката ми" не мога да твърдя, че е хаос в главата ми защото виждам някакъв край, за който мога да се захвана, но определено си казвам, че не съм добър мениджър.... поне за сега. Чувствам се като шизофреник понякога, защото усещам 2 личности в себе си. Едната изпълнена с идеи и потенциал да постигне пезспорен успех, а другата е човекът от миналото, който базира вижданията на всичко случило се, и който трябва постоянно да го ритам, за да действа. Буквално като мързел и милионер сиамски близнаци.
Известно време не бях писал в този блог и не знам дали някой ще стигне до този мой пост. Може би ще го използвам за изливане като в момента, без да ме интересува кой чете и кой не. Просто да знам, че някъде нагледно мога да видя чувствата си от днешната дата... илиии емоциите, защото реално съм объркан от случващото се в мен. Защото гъмжа от идеи и за Бога не знам какво още ме спира да тръгна по пътищата на всяка една от тях. Може би онзи другия образ в мен трябва да се науча да работя с него и да го накарам да повярва, че заедно можем да се справим.
Та както и да е. Планирах да се обсипя с нотни листове и да започна да търся пътищата на всичкия си музикален усет, който е в главата ми. И създавайки и отдавайки се на идеалната музикална среда за мен. Поне се радвам, че на 24 годишна възраст осъзнах, че съм жив, за да творя музика и да плувам във въображението си, споделяйки го със света около мен. Лол, наистина ли го изписах всичко това?!?... ха!
Абонамент за:
Публикации (Atom)