18.08.2015 - Чувствам се странно конфузно и объркано.
Всичкото чувство е в рамките на моята личност.
Тъкмо прикрлючих с гледането на "Социалната Мрежа" - филмът за историят на Фейсбук и М. Зукербърг.
Постоянно чувство на неизразеност, липса на менижиране на времето облято и всичко това като мелба със глазура от вина ме държеше докато гледах началото на филма, поради непрестанната мисъл в мен, че исках да изляза навън да свиря, но точно днес не го чувствах на 100% и когато графикът се сблъска с чувствата ми, започвам да изпитвам несериозност в себе си и започвам да се виня . огромна грешка, знам, но все още не съм поел контрол на първичните си чувства. Колко странно е всичко това защото точно преди няколко дни стигнах в книгата на Кевин Хоган, до частта, в която казва, че не е добре да слушаме чувствата си ,а да използваме интелигентния си разум, за да планираме и действаме напред. Въпреки, че имах известна доза съмнение по темата, защото през цялото време ми правеше впечатление това, че преводачът не се е представил много добре с работата да я представи на български разбираем езид. Мисля, че е объркал двете думи "Чувства" и "Емоции" и това породи доста съмнение, тъй като доста от книгите за самоизграждане и дисциплина, които съм чел, схващам ключовата идея, която странно доста често съвпада с вижданията ми и усещам авторът на къде се стреми да подкара читателите си.
Та до къде бях стигнал... с всичкото това объркване достатъчно голямо, че да ми излезе от главата и да потече по раменете ми, навън се зададе буря. Започна да духа силно вятър и да капят едри капки, придружено с светкавици и гръмотевици и точно след нялколко броени минутки, съседите от долия етаж започнаха да свирят класическа музика. Идва ми още сега да взема маркер и да подчертая ситуацията като "Олицетворение на психиката ми" не мога да твърдя, че е хаос в главата ми защото виждам някакъв край, за който мога да се захвана, но определено си казвам, че не съм добър мениджър.... поне за сега. Чувствам се като шизофреник понякога, защото усещам 2 личности в себе си. Едната изпълнена с идеи и потенциал да постигне пезспорен успех, а другата е човекът от миналото, който базира вижданията на всичко случило се, и който трябва постоянно да го ритам, за да действа. Буквално като мързел и милионер сиамски близнаци.
Известно време не бях писал в този блог и не знам дали някой ще стигне до този мой пост. Може би ще го използвам за изливане като в момента, без да ме интересува кой чете и кой не. Просто да знам, че някъде нагледно мога да видя чувствата си от днешната дата... илиии емоциите, защото реално съм объркан от случващото се в мен. Защото гъмжа от идеи и за Бога не знам какво още ме спира да тръгна по пътищата на всяка една от тях. Може би онзи другия образ в мен трябва да се науча да работя с него и да го накарам да повярва, че заедно можем да се справим.
Та както и да е. Планирах да се обсипя с нотни листове и да започна да търся пътищата на всичкия си музикален усет, който е в главата ми. И създавайки и отдавайки се на идеалната музикална среда за мен. Поне се радвам, че на 24 годишна възраст осъзнах, че съм жив, за да творя музика и да плувам във въображението си, споделяйки го със света около мен. Лол, наистина ли го изписах всичко това?!?... ха!
Всичкото чувство е в рамките на моята личност.
Тъкмо прикрлючих с гледането на "Социалната Мрежа" - филмът за историят на Фейсбук и М. Зукербърг.
Постоянно чувство на неизразеност, липса на менижиране на времето облято и всичко това като мелба със глазура от вина ме държеше докато гледах началото на филма, поради непрестанната мисъл в мен, че исках да изляза навън да свиря, но точно днес не го чувствах на 100% и когато графикът се сблъска с чувствата ми, започвам да изпитвам несериозност в себе си и започвам да се виня . огромна грешка, знам, но все още не съм поел контрол на първичните си чувства. Колко странно е всичко това защото точно преди няколко дни стигнах в книгата на Кевин Хоган, до частта, в която казва, че не е добре да слушаме чувствата си ,а да използваме интелигентния си разум, за да планираме и действаме напред. Въпреки, че имах известна доза съмнение по темата, защото през цялото време ми правеше впечатление това, че преводачът не се е представил много добре с работата да я представи на български разбираем езид. Мисля, че е объркал двете думи "Чувства" и "Емоции" и това породи доста съмнение, тъй като доста от книгите за самоизграждане и дисциплина, които съм чел, схващам ключовата идея, която странно доста често съвпада с вижданията ми и усещам авторът на къде се стреми да подкара читателите си.
Та до къде бях стигнал... с всичкото това объркване достатъчно голямо, че да ми излезе от главата и да потече по раменете ми, навън се зададе буря. Започна да духа силно вятър и да капят едри капки, придружено с светкавици и гръмотевици и точно след нялколко броени минутки, съседите от долия етаж започнаха да свирят класическа музика. Идва ми още сега да взема маркер и да подчертая ситуацията като "Олицетворение на психиката ми" не мога да твърдя, че е хаос в главата ми защото виждам някакъв край, за който мога да се захвана, но определено си казвам, че не съм добър мениджър.... поне за сега. Чувствам се като шизофреник понякога, защото усещам 2 личности в себе си. Едната изпълнена с идеи и потенциал да постигне пезспорен успех, а другата е човекът от миналото, който базира вижданията на всичко случило се, и който трябва постоянно да го ритам, за да действа. Буквално като мързел и милионер сиамски близнаци.
Известно време не бях писал в този блог и не знам дали някой ще стигне до този мой пост. Може би ще го използвам за изливане като в момента, без да ме интересува кой чете и кой не. Просто да знам, че някъде нагледно мога да видя чувствата си от днешната дата... илиии емоциите, защото реално съм объркан от случващото се в мен. Защото гъмжа от идеи и за Бога не знам какво още ме спира да тръгна по пътищата на всяка една от тях. Може би онзи другия образ в мен трябва да се науча да работя с него и да го накарам да повярва, че заедно можем да се справим.
Та както и да е. Планирах да се обсипя с нотни листове и да започна да търся пътищата на всичкия си музикален усет, който е в главата ми. И създавайки и отдавайки се на идеалната музикална среда за мен. Поне се радвам, че на 24 годишна възраст осъзнах, че съм жив, за да творя музика и да плувам във въображението си, споделяйки го със света около мен. Лол, наистина ли го изписах всичко това?!?... ха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар