От Зиглър прочетох принципа му на работа, който е следниня:
Три дни почиваш, а на четвъртия работиш като за три.
Сигурен съм, че му е отнело доста време, за да стигне до тоза заключение защото много стандарти са ни забити в главата. Господ е почивал само 1 ден, а ние сме създадени по негов образ и подобие, бла бла. Защо не си скъсаме задниците от работа и не работим като волове под стриктен контрол от шефовете ни, докато потенциалът ни гние в пот и психическа преумора, а стресът е постоянно състояние, с което сме привикнали и приели за нормално... все пак "такъв е животът".
Но както и да е. Няма да изпадам в дълбоки размишления по темата, много може да се говори затова в друга дискусия.
Предните месеци бях гръмнал от работа по проекти, комаборации, учене, свирене, писане, аранжименти, абе 24 часа на ден не ми стигаха. Не смеех да си давам почивка повече от 1 ден, защого губех пари и изоставах с работа. Но кипнах и видях, че нито съм починал, нито съм свършил адекватна работа. А цялата ми психика обкована с обществените стандарти, ми крещеше, че мързелувам и мрънкам щом искам почивка. Но аз съм тежък характер и най-вече като имам OCD (ОКР), което допълнително ми спамеше психиката с умствени вируси(друг път ще говоря за него), разбира се не се давах лесно, но дойде денят, в който бях на ръба на силите си и ми се ревеше от нищото, всяка мисъл за работа или ангажимент ми беше стрес, но дова не беше единствения ден разбира се. Минаха няколко и чак тогава реших да тегля чертата. Признавам, много е трудно да си почине човек истински, поне за мен. Трябваше да се впусна в някакво коренно различно изживяване, което да ме избута от всички мисли, за да се ОТПЛЕСНА и да си дам мир на душата. Не ме разбирайте погрешно, обичам работата си и всичко го работя с удоволствие, че дори и без почивки. Но когато човек слуша една и съща песен в продължение на един час, след това всичко ще му се струва само шум в ушите - това беше просто асоциация за каквото и да е работно положение.
Относно разсейването, в моя случай беше просто да се впусна в някоя компютърна игра, която да не ме натоварва. Не всичко върши работа. Пътуванията понякога са по-натоварващи и от работата, петък вечер напиване за мен се равнява на заложна къща със 150% лихва, а и избягвам да пия много. Добре е човек да наблюдава себе си, жалкото е, че малко го правят наистина и действат просто хаотично. Квото стане, Господ така е решил и бум, "такъв е животът".
Вече 3/4 дни почивам като въобще не мисля за края. Оставям себе си, да го почувствам сам. Защото ако се напъта и спра почивката, може да не е било достатъчно.
Всичките тези разбирания и изводи за самият мен си, са плод на години наблюдения, анализи, размишления и шансова. Не съм се страхувал от провал, а дори и да съм имал някакво беспокойствие, знам че това е единствения начин да направя стъпка напред. Както се казва, човекът, който не се е провалял никога, значи нищо не се е опитвал да направи. Провалът не е позор, ако си се борил. И смелостта не е да си безстрашен, а да действаш въпреки страховете си. Всичко това са само приказки разбира се. Без да стъпят на голотата на съзнанието, те са просто вятър излизащ от устата.
Истинската почивка трудно се достига. Обсипан си от боклуци, стандарти, системи, графици и нагласи, на които даваш шанс да навлязат в теб, защото нямаш доверие на себе си. Мислиш се за неориентиран, и че ще се провалиш ако предприемем нещо сам. Но не е така, защото си човек с потенциал и си жив.
Уважавай себе си и се виждай като умно същество, а не овца работеща за системата. Ти определяш правилата, които да следваш и ти познаваш себе си повече от всеки друг. Това те прави достатъчно компетентен, за да се командваш и ти да избираш пътя си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар