Предвид цялото нагъмжало напрежение в главата ми, което успоредно на това е изпълнено с енергия и потенциал стига да бъде ориентирано в правилна посока, реших за алтернативен и дълбоко обмислен вариант да започна да си водя дневник с всички дълбоки мисли в главата ми, защото понякога имам чувството, че са ценни и струват много, а като ги загубя в ежедневието, се чувствам гузен към себе си. И така моя милост започна да си води дневник отпреди няколко дни с цел да изхвърля на лист хартия тази част от моя вътрешен свят, която бе объркана и в същото време да мога да си следя след време мислите, които съм имал досега. Колкото и детско да ми звучи дямата "дневник", мисля че до известна степен ако не друго то поне го чувствам като ритуал пред себе си, в който изхвърлям всичко объркано на лист хартия, така го имам нагледно и се чувствам, че имам повече контрол над него. Сега веднага ми хрумна един принцип, който Ранди Гейдж сподели в една от книгите си. Каза следното и го дефинира точно като ритуал пред себе си:
- Вземи един лист хартия и го раздели с химикал вертикално на две части. В едната графа изброй всички, неща за които си благодарни и се радваш, че имаш като изредите нещата на отделни редове. А в другата графа напиши нещата, които не харесваш в себе си, по същия начин. Сега срежи или скъсай листа, така че да разделиш двете колонки. Колонката, в която написа нещата, които харесваш в себе си я прибери в джоб и не показвай на никой, а листчето, на което посочи нещата, които не харесваш в себе си го изгори.
Да, вече ме виждаш като вещица в мъжки род, нали, хаха! Колкото и смешно и странно да звучи и най-вече дефинирането на целия процес "ритуал", наистина помага, но само и единствето коего човек осъзнае това в себе си и изпита нужда от осъществяването му. Иначе си губиш времето и хартията. Не се насилвай да правиш неща, които ги пише някъде и пише, че са полезни за теб. Никой друг не знае емоциите ти, чувствата, мислите, нагласите и последователността на действата и процесите в главата ти. Търси отговорите вътре в себе си защото ти имаш пълен достъп до двигателната стаичка в главата ти.
петък, 30 септември 2016 г.
понеделник, 5 септември 2016 г.
Видях се в огледалото на сън
Преди да съм започнал всичко, държа да подчертая, че снощи съм изпил известно количество енергийна напитка Монстър, а също така и 1 кафе. А днес продължавам на вече 1 литър изпита кока кола.
Та започваме от днес... Бях хванал китарата и си учих нотите и някои гами и след като приключих ми оставаше време да разпусна с нещо преди да изляза да свиря навън. Ужасно ми се спеше, защото ставах сутринта рано да водя котката ми на вет, и реших просто да му ударя, по преценка час и половина оставащи свободно време, един здрав сън.
Та заспах като пребит насред улицата страдащ от загуба на кръв и моя милост започна да сънува. Сънувах, че се прибрах от някаква болница, в която имах някаква работа свързана с личната ми лекарка, която в случая беше леличка на средна възраст, за разлика от реалността, ха?! Та няма значение. Прибрах се... ааа също така в съня ми още живеех на Враца и бях в стаята на майка ми, хъ?! Странно... Но се абстрахирам от такива детаили, защото въображението ми е пълно с изненади. В следващ момент започва да ми се замайва главата и започвам да се чувствам болен и се чудя дали да не си почина. Усещам, че ме хваща някаква мигрена и започва всичко около мен да се върти и да се чувствам много отпаднал и неадекватен. Обвзема ме паник атака, и заради това ме обвзема втори слой паник атака, понеже не знам какво бих направил в такива моменти с моята луда глава. Стаята започва да се върти, кожата си я чувствам подута, а и езика също и успоредно на това всичко ми изтръпва. Погледа ми се завъртя из стаята и всичко започна да ми става много странно и интересно. Видях огледалото и тръгнах към него и неадекватни стъпки, защото се чувствах, че гравитацията ме дърпа от всички страни. В крайна сметка стигнах до него и се видях полу анимиран в подут вариант цялото ми лице подобно на пръстите ти когато са били 2 часа във вода и са станали наа, знаете какво - стафиди. Да, определено беше странна гледка. Казах си - егати мигрената, братче?! Веднага се сетих за Люси(приятелката ми), която в този момент в реалността беше в Родопите, а аз сам в София и случайно съния ми в това отношение беше еднакъв с реалността. Паникьосах се отново, понеже дет се вика може да съм умрял докато се върне тя и се чудих как да й сигнализирам чрез SMS или нещо подобно, а също така помислих и на майка ми да пиша, но ми оставаха много малко минути будно състояние, защото се очакваше да припадна. Наблюдавах на огледалото всяка една тъкан от кожата на тялото ми как се подува, очите ми потъват в клепачите, устата ми се навлажнява, а аз гледах все по уплашено, докато в един момент през главата ми мина следната мисъл... Абе ти да не го сънуваш това бе?!? Иии БАМ! Съзнанието ми си каза "По дяволите, разкри ме!!!". Но очудващо за разлика от преди не се събудих и решихи да се възползвам от момента да се гледам какъв съм "красавец" в огледалото. Но се събудих, Но съзнанието ми е хитро и реши да ме събуди в друг сън, хаха. събуждам се пред огледалото обаче с главата надолу, защото някой беше изключил гравитацията от стаята?!? Странно, нали. И това ако не го помисля, за откачено и да си кажа, че е сън, не знам защо по дяволите ми е спечелило доверието като реалност?! Може би защото не бях с лице на крастава жаба вече?!? Но както и да е, почнах да бягам по тавана, докато странен мъжки глас, който беше на съседът, който осъзнах, че е с мен в стоята, проговори и каза, "Илияне събуди се, вече не сънуваш и спри да бягаш по тавана", и аз, ъм, паднах... Да, това ме накара да повярвам, че "не сънувам" вече. Очуден от предния ми експириънс(изживяване - от английски), ми хрумна идея да отида до болницата, и да говоря с личната ми все още жена в съня ми, лекарка и да предложа да правя клип за някоя болест и да съдействам в някоя кампания за добрата кауза за здравето на хората. Но не, реших да се събудя официално и ръката ми беше изтръпнала. Странно, усещах само костите си вътре, но не и покритието от месо и кожа отгоре по пръстите ми. Явно нервите са оплетени около костите и там също има чувствителност от този тип, но както и да е. Исках с този сън да споделя, че постигнах нещо, което исках от доста време. Гледах една презентация за това, че е добре за теб в съня да опиташ да намериш огледало и да се погледнеш в него. В сънищата огледалото не е обикновенно огледало, а показва това как се виждаш себе си. И да, не се виждам като стафида, ми да кажем, че олицетворението в случая е, че се виждам, че нещо не е наред с мен. Виждам се страдащ от нещо, което ме тревожи явно и ми пречи. Определено в огледалото видях проблем, който стоеше в мен. Съветвам и ти, който четеш, да опиташ това нещо, за да видиш какво реално, без тайни и много замисли, мислиш за себе си. Но първо трябва да се стигне до състоянието "Lucid Dreaming", за което повече можеш да намериш веднага щом го напишеш в Google. Накратко това е състоянието, в което осъзнаваш в съня си, че сънуваш, но не се будиш ами продължаваш да спиш. В това състояние можеш да си всичко Супер мен, Батман, Спайдър мен, в космоса, Хитлер, да летиш, абе квото ти скимне. Аз чат пат го постигам и повече обичам да съм Спайдър мен, той ми е любим герой, няма какво да спорим, хаха.
Та това беше моето приключение в днешния час и половина сън. Благодаря за отделеното време! КРАЙ!
Та започваме от днес... Бях хванал китарата и си учих нотите и някои гами и след като приключих ми оставаше време да разпусна с нещо преди да изляза да свиря навън. Ужасно ми се спеше, защото ставах сутринта рано да водя котката ми на вет, и реших просто да му ударя, по преценка час и половина оставащи свободно време, един здрав сън.
Та заспах като пребит насред улицата страдащ от загуба на кръв и моя милост започна да сънува. Сънувах, че се прибрах от някаква болница, в която имах някаква работа свързана с личната ми лекарка, която в случая беше леличка на средна възраст, за разлика от реалността, ха?! Та няма значение. Прибрах се... ааа също така в съня ми още живеех на Враца и бях в стаята на майка ми, хъ?! Странно... Но се абстрахирам от такива детаили, защото въображението ми е пълно с изненади. В следващ момент започва да ми се замайва главата и започвам да се чувствам болен и се чудя дали да не си почина. Усещам, че ме хваща някаква мигрена и започва всичко около мен да се върти и да се чувствам много отпаднал и неадекватен. Обвзема ме паник атака, и заради това ме обвзема втори слой паник атака, понеже не знам какво бих направил в такива моменти с моята луда глава. Стаята започва да се върти, кожата си я чувствам подута, а и езика също и успоредно на това всичко ми изтръпва. Погледа ми се завъртя из стаята и всичко започна да ми става много странно и интересно. Видях огледалото и тръгнах към него и неадекватни стъпки, защото се чувствах, че гравитацията ме дърпа от всички страни. В крайна сметка стигнах до него и се видях полу анимиран в подут вариант цялото ми лице подобно на пръстите ти когато са били 2 часа във вода и са станали наа, знаете какво - стафиди. Да, определено беше странна гледка. Казах си - егати мигрената, братче?! Веднага се сетих за Люси(приятелката ми), която в този момент в реалността беше в Родопите, а аз сам в София и случайно съния ми в това отношение беше еднакъв с реалността. Паникьосах се отново, понеже дет се вика може да съм умрял докато се върне тя и се чудих как да й сигнализирам чрез SMS или нещо подобно, а също така помислих и на майка ми да пиша, но ми оставаха много малко минути будно състояние, защото се очакваше да припадна. Наблюдавах на огледалото всяка една тъкан от кожата на тялото ми как се подува, очите ми потъват в клепачите, устата ми се навлажнява, а аз гледах все по уплашено, докато в един момент през главата ми мина следната мисъл... Абе ти да не го сънуваш това бе?!? Иии БАМ! Съзнанието ми си каза "По дяволите, разкри ме!!!". Но очудващо за разлика от преди не се събудих и решихи да се възползвам от момента да се гледам какъв съм "красавец" в огледалото. Но се събудих, Но съзнанието ми е хитро и реши да ме събуди в друг сън, хаха. събуждам се пред огледалото обаче с главата надолу, защото някой беше изключил гравитацията от стаята?!? Странно, нали. И това ако не го помисля, за откачено и да си кажа, че е сън, не знам защо по дяволите ми е спечелило доверието като реалност?! Може би защото не бях с лице на крастава жаба вече?!? Но както и да е, почнах да бягам по тавана, докато странен мъжки глас, който беше на съседът, който осъзнах, че е с мен в стоята, проговори и каза, "Илияне събуди се, вече не сънуваш и спри да бягаш по тавана", и аз, ъм, паднах... Да, това ме накара да повярвам, че "не сънувам" вече. Очуден от предния ми експириънс(изживяване - от английски), ми хрумна идея да отида до болницата, и да говоря с личната ми все още жена в съня ми, лекарка и да предложа да правя клип за някоя болест и да съдействам в някоя кампания за добрата кауза за здравето на хората. Но не, реших да се събудя официално и ръката ми беше изтръпнала. Странно, усещах само костите си вътре, но не и покритието от месо и кожа отгоре по пръстите ми. Явно нервите са оплетени около костите и там също има чувствителност от този тип, но както и да е. Исках с този сън да споделя, че постигнах нещо, което исках от доста време. Гледах една презентация за това, че е добре за теб в съня да опиташ да намериш огледало и да се погледнеш в него. В сънищата огледалото не е обикновенно огледало, а показва това как се виждаш себе си. И да, не се виждам като стафида, ми да кажем, че олицетворението в случая е, че се виждам, че нещо не е наред с мен. Виждам се страдащ от нещо, което ме тревожи явно и ми пречи. Определено в огледалото видях проблем, който стоеше в мен. Съветвам и ти, който четеш, да опиташ това нещо, за да видиш какво реално, без тайни и много замисли, мислиш за себе си. Но първо трябва да се стигне до състоянието "Lucid Dreaming", за което повече можеш да намериш веднага щом го напишеш в Google. Накратко това е състоянието, в което осъзнаваш в съня си, че сънуваш, но не се будиш ами продължаваш да спиш. В това състояние можеш да си всичко Супер мен, Батман, Спайдър мен, в космоса, Хитлер, да летиш, абе квото ти скимне. Аз чат пат го постигам и повече обичам да съм Спайдър мен, той ми е любим герой, няма какво да спорим, хаха.
Та това беше моето приключение в днешния час и половина сън. Благодаря за отделеното време! КРАЙ!
неделя, 28 август 2016 г.
Почивката като ключов момент на работата.
От Зиглър прочетох принципа му на работа, който е следниня:
Три дни почиваш, а на четвъртия работиш като за три.
Сигурен съм, че му е отнело доста време, за да стигне до тоза заключение защото много стандарти са ни забити в главата. Господ е почивал само 1 ден, а ние сме създадени по негов образ и подобие, бла бла. Защо не си скъсаме задниците от работа и не работим като волове под стриктен контрол от шефовете ни, докато потенциалът ни гние в пот и психическа преумора, а стресът е постоянно състояние, с което сме привикнали и приели за нормално... все пак "такъв е животът".
Но както и да е. Няма да изпадам в дълбоки размишления по темата, много може да се говори затова в друга дискусия.
Предните месеци бях гръмнал от работа по проекти, комаборации, учене, свирене, писане, аранжименти, абе 24 часа на ден не ми стигаха. Не смеех да си давам почивка повече от 1 ден, защого губех пари и изоставах с работа. Но кипнах и видях, че нито съм починал, нито съм свършил адекватна работа. А цялата ми психика обкована с обществените стандарти, ми крещеше, че мързелувам и мрънкам щом искам почивка. Но аз съм тежък характер и най-вече като имам OCD (ОКР), което допълнително ми спамеше психиката с умствени вируси(друг път ще говоря за него), разбира се не се давах лесно, но дойде денят, в който бях на ръба на силите си и ми се ревеше от нищото, всяка мисъл за работа или ангажимент ми беше стрес, но дова не беше единствения ден разбира се. Минаха няколко и чак тогава реших да тегля чертата. Признавам, много е трудно да си почине човек истински, поне за мен. Трябваше да се впусна в някакво коренно различно изживяване, което да ме избута от всички мисли, за да се ОТПЛЕСНА и да си дам мир на душата. Не ме разбирайте погрешно, обичам работата си и всичко го работя с удоволствие, че дори и без почивки. Но когато човек слуша една и съща песен в продължение на един час, след това всичко ще му се струва само шум в ушите - това беше просто асоциация за каквото и да е работно положение.
Относно разсейването, в моя случай беше просто да се впусна в някоя компютърна игра, която да не ме натоварва. Не всичко върши работа. Пътуванията понякога са по-натоварващи и от работата, петък вечер напиване за мен се равнява на заложна къща със 150% лихва, а и избягвам да пия много. Добре е човек да наблюдава себе си, жалкото е, че малко го правят наистина и действат просто хаотично. Квото стане, Господ така е решил и бум, "такъв е животът".
Вече 3/4 дни почивам като въобще не мисля за края. Оставям себе си, да го почувствам сам. Защото ако се напъта и спра почивката, може да не е било достатъчно.
Всичките тези разбирания и изводи за самият мен си, са плод на години наблюдения, анализи, размишления и шансова. Не съм се страхувал от провал, а дори и да съм имал някакво беспокойствие, знам че това е единствения начин да направя стъпка напред. Както се казва, човекът, който не се е провалял никога, значи нищо не се е опитвал да направи. Провалът не е позор, ако си се борил. И смелостта не е да си безстрашен, а да действаш въпреки страховете си. Всичко това са само приказки разбира се. Без да стъпят на голотата на съзнанието, те са просто вятър излизащ от устата.
Истинската почивка трудно се достига. Обсипан си от боклуци, стандарти, системи, графици и нагласи, на които даваш шанс да навлязат в теб, защото нямаш доверие на себе си. Мислиш се за неориентиран, и че ще се провалиш ако предприемем нещо сам. Но не е така, защото си човек с потенциал и си жив.
Уважавай себе си и се виждай като умно същество, а не овца работеща за системата. Ти определяш правилата, които да следваш и ти познаваш себе си повече от всеки друг. Това те прави достатъчно компетентен, за да се командваш и ти да избираш пътя си.
Три дни почиваш, а на четвъртия работиш като за три.
Сигурен съм, че му е отнело доста време, за да стигне до тоза заключение защото много стандарти са ни забити в главата. Господ е почивал само 1 ден, а ние сме създадени по негов образ и подобие, бла бла. Защо не си скъсаме задниците от работа и не работим като волове под стриктен контрол от шефовете ни, докато потенциалът ни гние в пот и психическа преумора, а стресът е постоянно състояние, с което сме привикнали и приели за нормално... все пак "такъв е животът".
Но както и да е. Няма да изпадам в дълбоки размишления по темата, много може да се говори затова в друга дискусия.
Предните месеци бях гръмнал от работа по проекти, комаборации, учене, свирене, писане, аранжименти, абе 24 часа на ден не ми стигаха. Не смеех да си давам почивка повече от 1 ден, защого губех пари и изоставах с работа. Но кипнах и видях, че нито съм починал, нито съм свършил адекватна работа. А цялата ми психика обкована с обществените стандарти, ми крещеше, че мързелувам и мрънкам щом искам почивка. Но аз съм тежък характер и най-вече като имам OCD (ОКР), което допълнително ми спамеше психиката с умствени вируси(друг път ще говоря за него), разбира се не се давах лесно, но дойде денят, в който бях на ръба на силите си и ми се ревеше от нищото, всяка мисъл за работа или ангажимент ми беше стрес, но дова не беше единствения ден разбира се. Минаха няколко и чак тогава реших да тегля чертата. Признавам, много е трудно да си почине човек истински, поне за мен. Трябваше да се впусна в някакво коренно различно изживяване, което да ме избута от всички мисли, за да се ОТПЛЕСНА и да си дам мир на душата. Не ме разбирайте погрешно, обичам работата си и всичко го работя с удоволствие, че дори и без почивки. Но когато човек слуша една и съща песен в продължение на един час, след това всичко ще му се струва само шум в ушите - това беше просто асоциация за каквото и да е работно положение.
Относно разсейването, в моя случай беше просто да се впусна в някоя компютърна игра, която да не ме натоварва. Не всичко върши работа. Пътуванията понякога са по-натоварващи и от работата, петък вечер напиване за мен се равнява на заложна къща със 150% лихва, а и избягвам да пия много. Добре е човек да наблюдава себе си, жалкото е, че малко го правят наистина и действат просто хаотично. Квото стане, Господ така е решил и бум, "такъв е животът".
Вече 3/4 дни почивам като въобще не мисля за края. Оставям себе си, да го почувствам сам. Защото ако се напъта и спра почивката, може да не е било достатъчно.
Всичките тези разбирания и изводи за самият мен си, са плод на години наблюдения, анализи, размишления и шансова. Не съм се страхувал от провал, а дори и да съм имал някакво беспокойствие, знам че това е единствения начин да направя стъпка напред. Както се казва, човекът, който не се е провалял никога, значи нищо не се е опитвал да направи. Провалът не е позор, ако си се борил. И смелостта не е да си безстрашен, а да действаш въпреки страховете си. Всичко това са само приказки разбира се. Без да стъпят на голотата на съзнанието, те са просто вятър излизащ от устата.
Истинската почивка трудно се достига. Обсипан си от боклуци, стандарти, системи, графици и нагласи, на които даваш шанс да навлязат в теб, защото нямаш доверие на себе си. Мислиш се за неориентиран, и че ще се провалиш ако предприемем нещо сам. Но не е така, защото си човек с потенциал и си жив.
Уважавай себе си и се виждай като умно същество, а не овца работеща за системата. Ти определяш правилата, които да следваш и ти познаваш себе си повече от всеки друг. Това те прави достатъчно компетентен, за да се командваш и ти да избираш пътя си.
четвъртък, 18 август 2016 г.
Класическа музика повреме на буря
18.08.2015 - Чувствам се странно конфузно и объркано.
Всичкото чувство е в рамките на моята личност.
Тъкмо прикрлючих с гледането на "Социалната Мрежа" - филмът за историят на Фейсбук и М. Зукербърг.
Постоянно чувство на неизразеност, липса на менижиране на времето облято и всичко това като мелба със глазура от вина ме държеше докато гледах началото на филма, поради непрестанната мисъл в мен, че исках да изляза навън да свиря, но точно днес не го чувствах на 100% и когато графикът се сблъска с чувствата ми, започвам да изпитвам несериозност в себе си и започвам да се виня . огромна грешка, знам, но все още не съм поел контрол на първичните си чувства. Колко странно е всичко това защото точно преди няколко дни стигнах в книгата на Кевин Хоган, до частта, в която казва, че не е добре да слушаме чувствата си ,а да използваме интелигентния си разум, за да планираме и действаме напред. Въпреки, че имах известна доза съмнение по темата, защото през цялото време ми правеше впечатление това, че преводачът не се е представил много добре с работата да я представи на български разбираем езид. Мисля, че е объркал двете думи "Чувства" и "Емоции" и това породи доста съмнение, тъй като доста от книгите за самоизграждане и дисциплина, които съм чел, схващам ключовата идея, която странно доста често съвпада с вижданията ми и усещам авторът на къде се стреми да подкара читателите си.
Та до къде бях стигнал... с всичкото това объркване достатъчно голямо, че да ми излезе от главата и да потече по раменете ми, навън се зададе буря. Започна да духа силно вятър и да капят едри капки, придружено с светкавици и гръмотевици и точно след нялколко броени минутки, съседите от долия етаж започнаха да свирят класическа музика. Идва ми още сега да взема маркер и да подчертая ситуацията като "Олицетворение на психиката ми" не мога да твърдя, че е хаос в главата ми защото виждам някакъв край, за който мога да се захвана, но определено си казвам, че не съм добър мениджър.... поне за сега. Чувствам се като шизофреник понякога, защото усещам 2 личности в себе си. Едната изпълнена с идеи и потенциал да постигне пезспорен успех, а другата е човекът от миналото, който базира вижданията на всичко случило се, и който трябва постоянно да го ритам, за да действа. Буквално като мързел и милионер сиамски близнаци.
Известно време не бях писал в този блог и не знам дали някой ще стигне до този мой пост. Може би ще го използвам за изливане като в момента, без да ме интересува кой чете и кой не. Просто да знам, че някъде нагледно мога да видя чувствата си от днешната дата... илиии емоциите, защото реално съм объркан от случващото се в мен. Защото гъмжа от идеи и за Бога не знам какво още ме спира да тръгна по пътищата на всяка една от тях. Може би онзи другия образ в мен трябва да се науча да работя с него и да го накарам да повярва, че заедно можем да се справим.
Та както и да е. Планирах да се обсипя с нотни листове и да започна да търся пътищата на всичкия си музикален усет, който е в главата ми. И създавайки и отдавайки се на идеалната музикална среда за мен. Поне се радвам, че на 24 годишна възраст осъзнах, че съм жив, за да творя музика и да плувам във въображението си, споделяйки го със света около мен. Лол, наистина ли го изписах всичко това?!?... ха!
Всичкото чувство е в рамките на моята личност.
Тъкмо прикрлючих с гледането на "Социалната Мрежа" - филмът за историят на Фейсбук и М. Зукербърг.
Постоянно чувство на неизразеност, липса на менижиране на времето облято и всичко това като мелба със глазура от вина ме държеше докато гледах началото на филма, поради непрестанната мисъл в мен, че исках да изляза навън да свиря, но точно днес не го чувствах на 100% и когато графикът се сблъска с чувствата ми, започвам да изпитвам несериозност в себе си и започвам да се виня . огромна грешка, знам, но все още не съм поел контрол на първичните си чувства. Колко странно е всичко това защото точно преди няколко дни стигнах в книгата на Кевин Хоган, до частта, в която казва, че не е добре да слушаме чувствата си ,а да използваме интелигентния си разум, за да планираме и действаме напред. Въпреки, че имах известна доза съмнение по темата, защото през цялото време ми правеше впечатление това, че преводачът не се е представил много добре с работата да я представи на български разбираем езид. Мисля, че е объркал двете думи "Чувства" и "Емоции" и това породи доста съмнение, тъй като доста от книгите за самоизграждане и дисциплина, които съм чел, схващам ключовата идея, която странно доста често съвпада с вижданията ми и усещам авторът на къде се стреми да подкара читателите си.
Та до къде бях стигнал... с всичкото това объркване достатъчно голямо, че да ми излезе от главата и да потече по раменете ми, навън се зададе буря. Започна да духа силно вятър и да капят едри капки, придружено с светкавици и гръмотевици и точно след нялколко броени минутки, съседите от долия етаж започнаха да свирят класическа музика. Идва ми още сега да взема маркер и да подчертая ситуацията като "Олицетворение на психиката ми" не мога да твърдя, че е хаос в главата ми защото виждам някакъв край, за който мога да се захвана, но определено си казвам, че не съм добър мениджър.... поне за сега. Чувствам се като шизофреник понякога, защото усещам 2 личности в себе си. Едната изпълнена с идеи и потенциал да постигне пезспорен успех, а другата е човекът от миналото, който базира вижданията на всичко случило се, и който трябва постоянно да го ритам, за да действа. Буквално като мързел и милионер сиамски близнаци.
Известно време не бях писал в този блог и не знам дали някой ще стигне до този мой пост. Може би ще го използвам за изливане като в момента, без да ме интересува кой чете и кой не. Просто да знам, че някъде нагледно мога да видя чувствата си от днешната дата... илиии емоциите, защото реално съм объркан от случващото се в мен. Защото гъмжа от идеи и за Бога не знам какво още ме спира да тръгна по пътищата на всяка една от тях. Може би онзи другия образ в мен трябва да се науча да работя с него и да го накарам да повярва, че заедно можем да се справим.
Та както и да е. Планирах да се обсипя с нотни листове и да започна да търся пътищата на всичкия си музикален усет, който е в главата ми. И създавайки и отдавайки се на идеалната музикална среда за мен. Поне се радвам, че на 24 годишна възраст осъзнах, че съм жив, за да творя музика и да плувам във въображението си, споделяйки го със света около мен. Лол, наистина ли го изписах всичко това?!?... ха!
понеделник, 9 март 2015 г.
четвъртък, 5 март 2015 г.
Здравейте хора! От доста време не съм споделял тук с вас и реших да ви споделя, за тези, които не знаят, че имам влог, който развивам от известно време и в него споделям музиката, която правя и казвам по някоя друга дума.
Наскоро започнах рубрика "Let's Talk", в която ще се обсъждат интересни теми, но далеч няма да спирам до тук с категориите на видеата. Очаквайте от мен музика, гости, с който ще говорим на всякакви теми - избрани от вас или от нас, смях, блупери, изненади, награди, шоу и още какво ли не, но най-вече музика. Можете да хвърлите едно око на МОЯ КАНАЛ в YouTube.
Благодаря за отделеното време и на тези, които са ме подкрепили до сега!
Поздрави и ще се видим в YouTube!
Наскоро започнах рубрика "Let's Talk", в която ще се обсъждат интересни теми, но далеч няма да спирам до тук с категориите на видеата. Очаквайте от мен музика, гости, с който ще говорим на всякакви теми - избрани от вас или от нас, смях, блупери, изненади, награди, шоу и още какво ли не, но най-вече музика. Можете да хвърлите едно око на МОЯ КАНАЛ в YouTube.
Благодаря за отделеното време и на тези, които са ме подкрепили до сега!
Поздрави и ще се видим в YouTube!
събота, 13 декември 2014 г.
Крадци на потенциал
Мисля, че една огромна грешка на човек свързана с приоритетите му е да си прави сметка с тях дали ще свърже двата края за месеца - сметки, разходи и др. планове.
Според мен това на ментално ниво срива всякаква самооценка и човек се мисли за много по-малко отколкото всъщност е. Тоест преценява, че способностите му са достатъчни да си плаща сметките, и до тук. Това са "нисши цели" в безкрайния кръг на сивото ежедневие. Зиглър нарича тези хора "крадци", защото използват потенциала само колкото да си плащат сметките и да си имат изградена "сигурност", която в повечето случаи е в ръцете на друго лице.
Конкретния пример, който беше дал зиглър е човека без никакви знания, който открил нефт в двора си и си купил кадилак и коне, които да го дърпат, защото не знаел как да стартира двигателя. Не е знаел "ключа" към собствения си потенциал.
Всичките неща, които споделям тук с вас не са провокирани от делата на някой друг, ами от мой наблюдения върху самият мене си, но също така ги виждам в някои хора около мен.
Според мен това на ментално ниво срива всякаква самооценка и човек се мисли за много по-малко отколкото всъщност е. Тоест преценява, че способностите му са достатъчни да си плаща сметките, и до тук. Това са "нисши цели" в безкрайния кръг на сивото ежедневие. Зиглър нарича тези хора "крадци", защото използват потенциала само колкото да си плащат сметките и да си имат изградена "сигурност", която в повечето случаи е в ръцете на друго лице.
Конкретния пример, който беше дал зиглър е човека без никакви знания, който открил нефт в двора си и си купил кадилак и коне, които да го дърпат, защото не знаел как да стартира двигателя. Не е знаел "ключа" към собствения си потенциал.
Всичките неща, които споделям тук с вас не са провокирани от делата на някой друг, ами от мой наблюдения върху самият мене си, но също така ги виждам в някои хора около мен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)